Може би една от най-важните книги в историята на литературата, романът на всички романи, преведен на над 170 езика, последната творба на Ф.М. Достоевски „Братя Карамазови“ е едно от най-задълбочените му произведения.

Алберт Айнщайн казва, че това е „връх в литературата“, Зигмунд Фройд определя романа като „най-великолепната книга, писана някога“, Уилям Фокнър твърди, че това е „най-великата книга“, Томас Ман я определя като „най-мощната“, а Михаил Булгаков казва: „Всяка дума от Достоевски е като капка кръв от човешкото сърце“.

Историята проследява живота на импулсивния Дмитрий, скептичния Иван, нежния Альоша и техния покварен баща Фьодор Павлович Карамазов. Когато бащата е открит убит, синовите му се превръщат в основните заподозрени.

Списъкът с мислители и писатели, повлияни от книгата, продължава с имената на Хайдегер, Джойс, Кафка, Камю, Капоти, Стайнбек, Хесе, Витгенщайн и още толкова много. И не е чудно, тъй като се смята, че книгата предначертава посоката на съвременната литература, философия и даже психология.

Всеобщо приветстван като едно от най-големите постижения в художествената литература, романът стои в самото сърце на литературния канон. Той се превръща в задълбочено изследване на проблема за свободната воля, природата на злото и конфликта между разума и вярата.

„Братя Карамазови“ не е просто книга, а изживяване, което отеква в съзнанието и душата на читателя дълго, след като последната страница е затворена.