Прашка

Йордан Радичков

Прашка

Цена: 15 лв

Мека корица

Художник: Ива Димитрова

ISBN: 978-619-90934-0-5

В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги.

След себе си оставя само своя дневник – синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите „Не смей по-натам да прелистваш!“

Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му.

„Двама с механика се надяваха, че… като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“.

С прочита на дневника предчитателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи света около себе си и записва впечатленията и трудностите от живота на село. Героят търси пътя си сред натрапчивите мисли,че доброто невинаги побеждава.

„Прашка се появява под перото на Йордан Радичков в края на 70-те години. Едва ли има друго произведение, в което толкова отчетливо да се чуват личните истории на автора от собственото му детство.

Настоящото издание съдържа послеслов от Йордан Радичков, написан през май месец 1994 година. Ето и малка част от него:

„С камък се замеря обикновено кучето, а човекът се замеря с думи. Стига човекът да разбира! Пишейки „Прашка“ преди близо двадесет години, си въобразявах, че с проста прашка и с една купчина думи мога да се изправя срещу Голиатите, които ме заобикаляха отвсякъде. Опънатата прашка изсвистяваше в ръцете ми и запращаше надалеко думите, но ни една дума не улучи никакъв Голиат в челото, нито чух да се строшат стъклата на нечий прозорец. Някакъв натрапчив рефрен се бе загнездил в главата ми и докато натъкмявах прашката, все си повтарях „С камъни и дървета те могат да те убият, а с думи не можеш даже да ги нараниш!“ Въпреки това продължавах да замятам думи с прашката. Имах надеждица, че някоя и друга дума може да почука като камъче върху прозореца на нечия душа. Толкова много самотни и чувствителни души има, които стоят и чакат някой да почука на прозореца им!

Книгата „Прашка“ излезе по време, когато с високи децибели се прогласяваше социалистическият начин на живот, когато положителняит герой се бе така дебелашки и нашироко разположил на трапезата, че за останалите герои нямаше никакво място и ако случайно биваха поканени на обяда, оставаха правостоящи или в краен случай сместени и сбутани в крайчеца на трапезата. За такова време Емилиян Станев казваше, че магаретата изяждат зобта на конете!

Но само тогава ли магаретата ядеха зобта на конете?

Мигар сега не я изяждат!“