Йордан Радичков
Събрани съчинения Том 10
Цена: 25 лв
Твърди корици
ISBN: 978-619-90934-2-9
Филмови сценарии. В съдържанието са включени сценариите “Горещо пладне”, “Последно лято”, “Всички и никой”, както и незаснетият сценарий за филма “Без име”.
Йордан Радичков. Събрани съчинения. Том 10 представя филмовите сценарии на автора.
Фотограф: Емил Хвърлев
Сред текстовете читателите ще открият един неизвестен на широката публика сценарий, озаглавен „Без име“, който никога не е екранизиран. Историята разказва за съдбата на едно подхвърлено дете в столичен жилищен блок.
Заедно с него томът представя и добре познатите сценарии на „Горещо пладне“, „Всички и никой“ и „Последно лято“.
Пътят на Йордан Радичков в киното всъщност започва с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се нареждат късите филми „Есен“, „Айде да бичиме пънове“ и други заглавия, чиито сценарии са изгубени.
Според проф. Инна Пелева, която е съставител на томовете събрани съчинения, късите филми на Радичков е възможно никога да не са били разписвани, а само маркирани и създавани в следствие на разговор между автора и режисьорите.
Първият филм по Йордан Радичков, който прави голямо впечатление на публиката е лентата „Горещо пладне“ на Зако Хеския.
Фотограф: Донка Йолова
Той се оказва пълнометражният дебют както за автора, така и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино изцяло заснет извън студията на Бояна.
С историята за човещината, която може да спре за миг целия свят в името на човека, филмът е забелязан и на филмовия фестивал в Кан през 1965 година. „Горещо пладне“ се превръща в едно от първите български предложения на престижния форум.
Филмът не печели награда, но следват отзивите: „“Горещо пладне“ е бил един от най-сигурните кандидати за награда в първите дни на кинофестивала в Кан и е предизвикал най-много спорове сред кинокритицте и журналистите“. (Николов, К. Наскоро по екраните – „Горещо пладне“.)
След успеха на „Горещо пладне“ все повече режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. До този момент, а и до наши дни, продължава да се обръща внимание на невъзможността и непреведимостта текстовете на автората да бъдат екранизирани.
Въпреки това българските режисьори приемат като предизвикателството поетичния език и комплексните истории на автора, за да пресъздадат неговия свят на големия екран.
През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята следа в историята на българското кино.
„Привързаният балон“ със сигурност се счита за най-важния филм по сценарий на Йордан Радичков и се превръща в една от емблематичните ленти в българското кино.
Фотограф: Неизвестен
Филмът, с участието на някои от най-големите звезди на българското кино и театър, сред които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, получава едва няколко прожекции и е забранен.
Въпреки това представители на филмови разпространители успяват да видят филма и сключват договор за прожектирането му на територията на САЩ и Канада. Българската държава бърза да анулира сделката като поема неустойките по договора. Цензурата е категорична – този филм няма да види бял свят.
След 1989 година „Привързаният балон“ заживява своя втори живот и се утвърждава като големия филм по Йордан Радичков. Между разговорите и забраните обаче сценарият на филма остава завинаги изгубен като не присъства в нито един държавен архив, нито в личния архив на автора.
Макар балонът да не полетява, след неговото заснемане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов заснема една от най-обичаните от самия актьор роли на Григор Вачков във филма „Последно лято“, който ще разкаже за потопеното село на Йордан Радичков и неговия герой Иван Ефрейторов.
Фотограф: Емил Хвърлев
Критиката приема филма с множество хвалби „странен, оригинален и силен български филм, който руши напластаняваните предубеждения за това, че съвременният живот … е лишен от величавия драматизъм на предишните епохи … неочакван филм, експериментиращ нови форми на киноизказа … многопластова притча… магнетично въздействие … талантливо произведение“
Сам, Григор Вачков споделя „Много бих искал след няколко меса прякорът Митко Бомбата, който го имам от няколко години, да се замени с Ефрейторов, името на героя ми от „Последно лято“.
По време на снимките на „Последно лято“ се доизгражда и силното приятелство между актьора и Радичков, който след това ще напише и своята „Лазарица“ с идеята Вачков да вземе главната роля.
През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. „Всички и никой“ ще е дебюта в киното на театралния режисьор Крикор Азарян.
Фотограф: Емил Хвърлев
През годините излизат още опити върху творчеството на Йордан Радичков. В превода на езика на киното се вклюват още режисьори, които обаче разчитат на своя прочит и пренаписване на Радичков свят.
Така се появяват филмите „Хляб“, „Барутен буквар“, „Веществено доказателство“ и „Козелът“, които обаче не носят името на Радичков като сценарист.
Към днешна дата филмите по творчеството на Радичков са смятани за класика в българското кино.
Йордан Радичков. Събрани съчинения е плод на дългогодишен труд и една от основните цели на издателство „Нике“. Събирайки на едно място многообразието на Радичковото творчество, поместено в период от повече от четиресет години, е важно за нас и бъдещите изследователи на автора.
С томовете на Йордан Радичков успяваме да представим в събран вид различните творчески търсения на автора, неговити неиздавани разкази, неговите добре познати сборници с разкази, новели, романи и детски книги. И по този начин да разкажем за многообхватността на творчеството на Йордан Радичков.
За първи път в томовете са включени много непубликувани досега текстове, работни варианти на негови произведения, и са показани досега неизвестни избрани снимки из живота на писатателя.
Събрани съчинения на Радичков е и единствено по рода си академично издание. То включва богат справочен апарат, който съдържа бележки, които сравняват първите и последните варианти на произведнията и разликите между тях. В томовете има и показалци на имената, топографията и редките думи и има встъпителна и заключителна студия от съставителите.
Събраните съчинения на Йордан Радичков са изготвени с безценната помощ на професор Инна Пелева, която е един от големите познавачи на творчестовто на Йордан Радичков и професор Мария Младенова, която създаде един от най-пълните справочници за творчеството на Радичков – „Биобиблиография“.
