Шарена черга

Шарена черга Йордан Радичков

Шарена черга

Йордан Радичков

Шарена черга

Цена: 10 лв

Мека корица

ISBN: 978-619-90077-0-9

„Шарена черга“ е първата детска книга на Йордан Радичков. Като че останала в сянката на останалите му творби и детските книги „Ние, врабчетата“ и „Малки жабешки истории“, „Шарена черга“ е една от най-нежните и красиви творби на писателя, насочени към по-малките читатели.

„Шарена черга“ се появява под перото на Йордан Радичков през 1964 година. Писателят рисува картини от реалността на селския живот, който е населен от своенравното животинско царство и неопитомимите природни стихии.

Магаре, което спори със собствената си сянка, жаба, която разваля детската фантазия, овни, които срутват цели дворци, прасе, което спори с ветровете, охлюв, тръгнал на околсветско пътешествие и деца, откриващи света, са само малка част от историите, поместени в „Шарена черга“.

Книгата е плод не само на въображението на автора, но и на Радичковите спомени от собственото му детство. Малките и големи читатели ще научат как е измислена стенобойната машина, колко котки са нужни, за да изядат един кит, защо се окачва торбата на крушата, как да се качим на небето, за какво се иска зурла, как се опознава светът, за какво се карат жабите и откъде идва силата на слънцето.

Баща ми

 

Никой не беше по-силен от него. Само с няколко удара на брадвата поваляше дървета в гората, достатъчно беше да духне на ръцете ми, за да ме стопли, достатъчно беше да каже само една дума на биволите, и те се изправяха, протягайки своите опашки.

Той можеше всичко и свит в сянката му, мечтаех един ден да стана силен, безстрашен и непобедим като него.

Гледах го как сече дърветата с брадвата. Те се сгромолясваха с писък върху снега, доловете повтаряха ехото на техните викове, а аз усещах тръпки по тялото си от това, че цялата гора вика, разтреперана от брадвата на баща ми. И сега го виждам как без всякакво усилие товари насеченото върху шейната, стяга дърветата със синджира, а те се огъват, смаляват се, сякаш връзва житен сноп. После впряга двата бивола, черни и огромни като змейове от бабина приказка; но те не могат да тръгнат, защото плазовете на шейната са замръзнали. Баща ми се напъва с рамо, замръзналият сняг кънти и биволите потеглят леко по пъртината.

Седя отгоре на шейната, увит в неговата стара полушуба, и го гледам как крачи тежко напред, уловил небрежно синджирите на биволите. Черните змейове вървят послушно подире му като кученца, а аз все не мога да разбера откъде е тази сила у баща ми, та покорява всичко около себе си.

Слънцето си се търкаля по небето, спокойно и сигурно. Баща ми пали цигара и води биволите по пъртината — спокойно и сигурно. Но неочаквано се подхлъзва и пада в снега също както и аз падам на пързалката. Става ми неловко, дори ми се плаче от срам, че съм видял баща ми да падне в снега и за един миг само да се почувства безпомощен.

И сега не вярвам, че това е било истина, макар че помня как отупваше с каскета снега от себе си и се усмихваше гузно и малко обидено. Аз също се чувствах и гузен, и обиден, защото това не бе някой друг, а баща ми, който за мен бе всичко.