На 24 октомври ще се навършат 91 години от рождението на писателя Йордан Радичков. На връх рождения му ден ще бъдат връчени първите награди за сборници с къси разкази в дебютното издание на новия национален литеаратурен конкурс с името на автора.
Събитията по повод празника ще започнат на 23 октомври в гр. Берковица с откриване на изложбата с документални фотографии от пътуването на Йордан Радичков в Сибир, което довежда до написването на най-известния му пътепис „Неосветените дворове“.
Същата вечер ще бъде представен и най-известният сборник с новели на автора „Спомени за коне“, който събира в себе си истории за автора Емилиян Станев, за духове и нашествието на великия китайски народ по целия свят, и един от най-запомнящите се текстове на автора – „Спомени за коне“, дал име на сборника.
В него Радичков успява да побере всички герои, които населяват цялото му творчество и да обърне поглед към своето детство. Авторът за първи път задълбочено разказва за истинския случай, при който като дете онемява.
На следващия ден, 24 октомври, рождения ден на Йордан Радичков, за първи път ще бъдат връчени наградите от новата национална литературна награда „Йордан Радичков“.
Ще бъдат отличени най-добри сборници с разкази, появили се през последните две години. Лауреатът, освен парична премия, ще получи и отличителния знак на конкурса – бронзова статуетка, изработена безвъзмездно от скулптора Емил Попов, който претворява една от най-известните рисунки на Радичков от сборника „Хора и свраки“.
Журито – с председател Георги Господинов и участници проф. Инна Пелева, Горан Атанасов и Силва Хачерян, ще определи най-добрите книги. В него тази година беше и проф. Вера Ганчева, която силно се вълнуваше и до последно беше въвлечена в работата по конкурса, но ни напусна през юни месец.
Над 50 заглавия от български автори участват в новия национален литературен конкурс. Журито селектира 10 сборника, които номинира за голямата награда. Имената на победителите ще станат ясни на 24 октомври по време на официална церемония по награждаването в Берковица.
В „Спомени за коне“ Йордан Радичков дава един от най-изчерпателните портрети на родното си село и всички негови жители като новелата се нарежда сред най-важните текстове в творчеството на автора:
“473 жители заедно с нас, двамата, имаше селцето, както казах по-горе, отделно добитъка, двете воденици, един луд, два неподвижни казана за варене на ракия и един подвижен, теглен от конски впряг, предназначен главно за контрабандно варене на ракия и за бързо придвижване, кажи го, почти изпод носа на акцизните се измъкваше, седем или осем овчарски пояти, заградили околовръст селцето, врачка, учител, кметски наместник, полски пъдар, недовършена църква, трима ковачи цигани, духова музика с петима музиканти, две бакалници с две кръчми, всестранна кооперация с трудолюбивото име „Пчела“, машинистер на локомобил, не знам колко на брой ловци, един грамофон марка „Зенит“, плетачна машина, една-единствена машина за мелене на месо, една-единствена бръснарска машинка за подстригване, собственост на училището, най-малко сто зидари, във всяка къща по един зидар, карта на България и друга карта на двете полукълба, сложна училищна машина с топче и с халка, като се нагрее топчето, не може да мине през халката, а ако е студено, минава, за да докаже нагледно на учениците, че при топлина металът се разширява (това ще науча по-късно), и друга една халка, с нея яйчарят мери яйцата дали са маломерни, или ще бъдат закупени на по-висока цена, автобус, минаващ веднъж седмично, без да спира, с марката „Жар-птица“, потънал в прах чак до веждите, бормашина, веялка, няколко часовници-будилници, щъркелови гнезда, телефон, оброци против градушка, суша, наводнения и бедствия от всякакво природно и божие естество, запустели и изоставени, превърнати в змиярници, още един естествен змиярник под селцето, до самата река, зиме там иманяри копаеха и търсеха змийския водач, който бил дебел като кюнец на печка и имал бисер на челото си, духове, вампири и водни таласъми в неограничени количества, едва ли някой би могъл да изчисли по колко се падат на глава от населението, плюс едно припадничаво момиче, плюс болестите по хората и по добитъка, плюс невежеството, плюс нас двамата с глухонямото момиче и горе-долу читателят ще може да добие бледа представа като какво е представлявало селцето в оня летен ден — уморен и стихнал в жегата свят, сам по себе си една затворена вселена, която не се придвижва напред, наникъде не се придвижва, но се върти вътре в себе си и благодарение на своето въртеливо движение продължава да се крепи върху небосвода, за това и днес, обръщайки се към нея и гледайки я как се издига в космическите висини, се изпълвам с възхищение.“
Номинирани автори и сборници за НЛН „Йордан Радичков“ 2020 г.:
Антония Апостолова, „Потъване в мъртво море“, изд. „Жанет 45“
Велина Минкова, Бразилски храст“, изд. „Колибри“
Деян Енев, „Лала Боса“, изд. „Рива“
Зорница Гъркова, „Те никога не казват“, изд. „Фама“
Иван Сухиванов, „Хендрикс и още свобода‘, изд. „Либра Скорп“
Йорданка Белева, „Кедер“, изд. „Жанет 45“
Константин Петров, „Ловци на пеперуди“, изд. „Жанет 45“
Палми Ранчев, „Тази вечер нищо не е случайно“, изд. „Жанет 45“
Пламен Антов, „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“, изд. „Ерго“
Соня Тодорова, Незнайните образи хорски“, изд. „Колибри“
