Коледни намаления!

Между 1 и 15 декември можете да поръчате всички наши издания с намаление -30%!

Ето някои наши предложения за любимите ни световни и български автори!

За любителите на класическата литература открийте новите луксозни издания на „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски, „Процесът“ на Франц Кафка и „Записки на младия лекар“ на Михаил Булгаков.

Специално внимание обръщаме и на някои от любимите ни книги на Йордан Радичков. Сред тях се открояват най-личния роман на автора „Прашка“, „Спомени за коне“ – книгата, която събира като че ли всички герои на писателя на едно място и най-важният сборник за Радичков „Свирепо настроение“.

И за най-големите почитатели на Йордан Радичков предлагаме пълният комплект събрани съчинения на автора в 11 тома, които съдържат всички разкази, новели, детски книги, романи, пътеписи, пиеси, сценарии и интервюта на специална цена от 190 лева!

Честваме 91 години от рождението на Йордан Радичков с първо издание на национална литературна награда, нова книга и изложба

 

На 24 октомври ще се навършат 91 години от рождението на писателя Йордан Радичков. На връх рождения му ден ще бъдат връчени първите награди за сборници с къси разкази в дебютното издание на новия национален литеаратурен конкурс с името на автора.

Събитията по повод празника ще започнат на 23 октомври в гр. Берковица с откриване на изложбата с документални фотографии от пътуването на Йордан Радичков в Сибир, което довежда до написването на най-известния му пътепис „Неосветените дворове“.

Същата вечер ще бъде представен и най-известният сборник с новели на автора „Спомени за коне“, който събира в себе си истории за автора Емилиян Станев, за духове и нашествието на великия китайски народ по целия свят, и един от най-запомнящите се текстове на автора – „Спомени за коне“, дал име на сборника.

В него Радичков успява да побере всички герои, които населяват цялото му творчество и да обърне поглед към своето детство. Авторът за първи път задълбочено разказва за истинския случай, при който като дете онемява.

На следващия ден, 24 октомври, рождения ден на Йордан Радичков, за първи път ще бъдат връчени наградите от новата национална литературна награда „Йордан Радичков“.

Ще бъдат отличени най-добри сборници с разкази, появили се през последните две години. Лауреатът, освен парична премия, ще получи и отличителния знак на конкурса – бронзова статуетка, изработена безвъзмездно от скулптора Емил Попов, който претворява една от най-известните рисунки на Радичков от сборника „Хора и свраки“.

Журито – с председател Георги Господинов и участници проф. Инна Пелева, Горан Атанасов и Силва Хачерян, ще определи най-добрите книги. В него тази година беше и проф. Вера Ганчева, която силно се вълнуваше и до последно беше въвлечена в работата по конкурса, но ни напусна през юни месец.

Над 50 заглавия от български автори участват в новия национален литературен конкурс. Журито селектира 10 сборника, които номинира за голямата награда. Имената на победителите ще станат ясни на 24 октомври по време на официална церемония по награждаването в Берковица.

В „Спомени за коне“ Йордан Радичков дава един от най-изчерпателните портрети на родното си село и всички негови жители като новелата се нарежда сред най-важните текстове в творчеството на автора:

“473 жители заедно с нас, двамата, имаше селцето, както казах по-горе, отделно добитъка, двете воденици, един луд, два неподвижни казана за варене на ракия и един подвижен, теглен от конски впряг, предназначен главно за контрабандно варене на ракия и за бързо придвижване, кажи го, почти изпод носа на акцизните се измъкваше, седем или осем овчарски пояти, заградили околовръст селцето, врачка, учител, кметски наместник, полски пъдар, недовършена църква, трима ковачи цигани, духова музика с петима музиканти, две бакалници с две кръчми, всестранна кооперация с трудолюбивото име „Пчела“, машинистер на локомобил, не знам колко на брой ловци, един грамофон марка „Зенит“, плетачна машина, една-единствена машина за мелене на месо, една-единствена бръснарска машинка за подстригване, собственост на училището, най-малко сто зидари, във всяка къща по един зидар, карта на България и друга карта на двете полукълба, сложна училищна машина с топче и с халка, като се нагрее топчето, не може да мине през халката, а ако е студено, минава, за да докаже нагледно на учениците, че при топлина металът се разширява (това ще науча по-късно), и друга една халка, с нея яйчарят мери яйцата дали са маломерни, или ще бъдат закупени на по-висока цена, автобус, минаващ веднъж седмично, без да спира, с марката „Жар-птица“, потънал в прах чак до веждите, бормашина, веялка, няколко часовници-будилници, щъркелови гнезда, телефон, оброци против градушка, суша, наводнения и бедствия от всякакво природно и божие естество, запустели и изоставени, превърнати в змиярници, още един естествен змиярник под селцето, до самата река, зиме там иманяри копаеха и търсеха змийския водач, който бил дебел като кюнец на печка и имал бисер на челото си, духове, вампири и водни таласъми в неограничени количества, едва ли някой би могъл да изчисли по колко се падат на глава от населението, плюс едно припадничаво момиче, плюс болестите по хората и по добитъка, плюс невежеството, плюс нас двамата с глухонямото момиче и горе-долу читателят ще може да добие бледа представа като какво е представлявало селцето в оня летен ден — уморен и стихнал в жегата свят, сам по себе си една затворена вселена, която не се придвижва напред, наникъде не се придвижва, но се върти вътре в себе си и благодарение на своето въртеливо движение продължава да се крепи върху небосвода, за това и днес, обръщайки се към нея и гледайки я как се издига в космическите висини, се изпълвам с възхищение.“

 

Номинирани автори и сборници за НЛН „Йордан Радичков“ 2020 г.:

Антония Апостолова, „Потъване в мъртво море“, изд. „Жанет 45“

Велина Минкова, Бразилски храст“, изд. „Колибри“

Деян Енев, „Лала Боса“, изд. „Рива“

Зорница Гъркова, „Те никога не казват“, изд. „Фама“

Иван Сухиванов, „Хендрикс и още свобода‘, изд. „Либра Скорп“

Йорданка Белева, „Кедер“, изд. „Жанет 45“

Константин Петров, „Ловци на пеперуди“, изд. „Жанет 45“

Палми Ранчев, „Тази вечер нищо не е случайно“, изд. „Жанет 45“

Пламен Антов, „Голямо червено слънце, самотни електрически светлини“, изд. „Ерго“

Соня Тодорова, Незнайните образи хорски“, изд. „Колибри“

Най-смешната книга на Йордан Радичков с представяне от Китодар Тодоров със специално издание на два епизода от предаването „Петък точно в пет“ през април

Извънредното положение в страната и света продължава да ни ограничава да се събираме и да се наслаждаваме на културни събития заедно. Но благодарение на ентусиазма и присъствието на духа у много артисти и културни организации, събитията успяха да се пренесат в интернет пространството, където можем да станем част от тях макар и от собствения си дом.

В началото на април ние от Издателство НИКЕ, заедно с актьора Китодар Тодоров и неговия екип щяхме да представим  на живо следващата книга на Йордан Радичков. Искахме да направим премиера на видеата, които Китодар засне и да си поговорим за книгата и автора.

Макар да се наложи да отменим срещата ни на живо, ние решихме все пак да изпълним премиерата. За жалост ще трябва да се лишим от разговора и да се задоволим с клиповете на Китодар.

Решихме обаче да не отлагаме нито книгата, нито кратките видеа, защото вярваме, че точно сега за всички ни би било от полза да се отпуснем, да се посмеем заедно с Китодар Тодоров и Йордан Радичков и да разберем колко може да е голяма човешката простотия и как трябва да се спори с една ламя!

На 10 април от 17 часа в интернет пространството почитателите на творчеството на Йордан Радичков ще имат възможност да се срещнат с новото издание на най-смешната книга на автора „Водолей“.

„Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното — че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. “

Какво всъщност представлява един тенеца и как трябва да се спори с една ламя? С настоящото издание на един от най-смешните сборници с разкази на Йордан Радичков „Водолей“ читателят ще намери отговор на тези и още много невъзможни въпроси.

Книгата се появява за първи път през 1967 година и в нея откриваме първите щрихи за едни от най-обичаните пиеси на автора „Суматоха“ и „Лазарица“. Настоящото издание излиза с фантастичните илюстрации на София Попйорданова.

Представянето на книгата ще представлява премиерата на два нови епизода от предаването „Петък точно в пет“ на Китодар Тодоров.  Епизодите са по текстовете „За простотията“ и „Не спори с ламята“ от книгата на Йордан Радичков „Водолей“.

Разказите представят  множество причудливи характери и истории от родното място на Радичков и напомнят за чудесата от отминалите времена.

„ Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той под ръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи!“

Първият клип от предаването  ще излъчим на 10 април от 17 часа в Youtube канала и фейсбук страницата на „Петък точно в пет“. Вторият клип можете да очаквате на 17 април от 17 часа в същите канали.

Поради настоящата ситуация, все още не разполагаме с книгата в ръцете си и нямаме възможност да я доставяме, нито да я разпространим по книжарниците. Ако искате да ни подкрепите, бихте могли да направите своята предварителна поръчка на книгата от нашия сайт с 30 процента отстъпка. След като извънредното положение премине всички поръчки ще бъдат обработени като към момента не се изисква заплащане на книгата, а само предварителна поръчка:

https://bit.ly/2JexGXA

https://www.facebook.com/petukpet/

https://www.youtube.com/channel/UC7zoD0ohq5Y3TaUW6hnqF4g

Любимата книга на Радичков, режисьорският дебют на актьора Наум Шопов и няколко думи от Петър Вълчанов и Кристина Грозева в края на февруари

На 26 февруари от 19 часа в столичното кино „Одеон“ почитателите на творчеството на Йордан Радичков и любителите на киното ще имат възможност да се срещнат с новото издание на любимата книга на автора „Барутен буквар“.

„Лично аз имам слабост към една книга с разкази — „Барутен буквар“, това са разкази от съпротивата.” казва Йордан Радичков за своето произведение от 1969 година.

В него читателят открива историите на обикновени хора от малките български села, които преживяват събитията от края на Втората световна война и партизанското движение.

През 2015 година историите от „Барутен буквар“ заживяха своя живот на испански език и обиколиха испаноговорящия свят, който прие с голяма любов историите на автора.

„Барутен буквар“ е великолепна книга“, Хуан Хименес Гарсия, Detour

„Резултатът е едно велико произведение, което се нарежда сред тези от световно ниво“, Роналдо Менендес, Billar de Letras

Радичков поставя това заглавие, „защото историите в него са от времето на букварите, на едва ограмотените хора. Това са герои, така да се каже, от първата скамейка — те още сричат буквара или първата читанка. Те не са минали през гимназиите и университетите, за да са подготвени да прегърнат теоретически една идея. А къде с едно око — като сричат, — къде по интуиция, водени от чувствата си, се приобщават към тази идея. И понеже времето беше такова, барутно, прибягнах до това заглавие.“

Книгата ще бъде представена от режисьорската двойка Петър Вълчанов и Кристина Грозева. Те ще разкажат за историите на Йордан Радичков от „Барутен буквар“ и впечатлението си от тези разкази за съпротивата.

Заедно с това, посетителите на представянето ще имат възможност да гледат и единствения филм на Наум Шопов, в който той сяда на режисьорския стол.

Става въпрос за късометражното заглавие „Хляб“ по едноименния разказ от книгата „Барутен буквар“. Филмът е изключителен документ от историята на българското кино не само заради единствения режисьорски опит на големия актьор, но и заради осъществяването му от слабо познатото студио за експериментални филми в България, съществувало преди 1989 година.

За написването на „Барутен буквар“ Радичков разказва:

„Аз съм от край, който е обвеян от много героични истории, много легенди, те още от детството са покорявали въображението ми. Баща ми е участник в Септемврийското въстание — 1923 година — и от него също съм слушал разкази за подвизите и страданията на бедните хора. Това въстание е било много единно, въодушевено, с трагични последици за целия наш край. Времето на съпротивата в ония мои детски години съм възприел през призмата на една особена романтика, на един особен наивитет… Знаех обаче, че ще дойде един ден, когато ще разкажа онова, което е още в съзнанието ми, което е свежо, не е забравено.

Ето така се дойде до „Барутен буквар“. Но критиката, странно защо, отбеляза само първата му половина, само онази му част, в която се изтъква повече саможертвата, готовността за активно участие, приобщаването към новите идеи. Да, ама книгата има и друга част…

… Всеки човек носи в себе си и сенчести, усойни, потайни места. Всеки човек се мъчи да ги прикрие, като по този начин закрива една голяма част от своята същност. Той смята, че трябва да излага на припек само онова, което една голяма част от хората също излагат на припек. И понеже цялото общество, всичко, което ни заобикаля, излага само своите светли страни, ние се преструваме, като скриваме другата половина от себе си… Ние не можем да я скрием, разбира се, изцяло, но приличаме на селските жени, които, като перат, простират пред всички, да ги види цялото село, най-хубавото бельо, най-хубавите дрехи. А най-мръсного, най-скъсаното, което също го има във всеки дом, можете да го видите на лозята, може да го видите и в парцалите на плашилата. Аз, като видя хубаво пране, чисто, красиво, белнало се на слънцето, веднага мислено го свързвам с дрипите на плашилата. За мен тези две неща са едно цяло. „

Представянето на новото издание на „Барутен буквар“ ще се състои на 26 февруари от 19 часа в кино „Одеон“ с вход свободен.

Изложба, книга и нова театрална постановка във втория пореден Януари – месец на Радичков или откъде идва най-известният цитат на автора?

За втора поредна година в най-българския месец от календара отдаваме почит на творчеството на неподражаемия майстор на словото Йордан Радичков. Със серия събития – изложба, театрална постановка и нова книга, ще бъде отбелязан Януари – месец на Радичков.

За радост на почитателите на театралното изкуство една от легендарните пиеси на Йордан Радичков ще получи нов живот. На 13 януари пиесата „Януари“ ще се качи на сцената на хасковския театър „Иван Димов”.

Изборът на текста и сцената не е случаен, тъй като през 1989 година пиесата на Радичков се появява в театър „Иван Димов“ и остава в историята на българския театър като една от емблематичните постановки на „Януари“.

На режисьорското място тогава е Иван Добчев, който преобръща представите за съвременен театър с новаторския си подход и екипът на представлението получава множество награди.

Сега историята за оная мистериозна шейн с една пушка, един вълк и една шуба в нея получава новия си прочит благодарение на режисьора Дамян Тенев и екипът актьори Явор Бахаров, Петко Венелинов, Петър Влайков, Димитър Атанасов-Шърата, Емануил Костадинов, Пламен Петков и Димитър Димитров.

Програмата за месец януари ще продължи с непоказвана досега изложба с рисунки на Йордан Радчиков. На 27 януари от 19 часа в столичната Галeрия-книжарница „София Прес“ ще бъдат представени илюстрациите на автора към книгата му „Хора и свраки“.

Изложбата ще представи за първи път на публиката 18 оригинала на рисунките на Радичков, които допълват сврачите му истории.

Книгата се появява през 1990 година във времето на бурните за страната промени. Макар и тихомълком, първата книга за възрастни, която авторът илюстрира сам, остава отпечатък в историята на българската литература и съзнанието на читателите, с един цитат, който ще се превърна в най-разпознаваемата фраза на Йордан Радичков.

„Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки“.

Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен „За човека“ от сборника „Хора и свраки“. Цитатът продължава така:

„Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната сврака може да се види как стои върху някой препинателен знак посред безбрежната Библия и като гледа писмената, потъва в дълбок размисъл.“

Именно тая безграмотна сврака ще кацне на бюрото на писателя, за да разкаже своите истории, поместени в сборника „Хора и свраки“.

С историите в книгата Йордан Радичков успява да обрисува цялото съществуване на човека, което бива неизменно съпъствано от живота на свраката и нейните мъдри макар и безграмотни прасврачи наблюдения.

В „Хора и свраки“  читателят ще намери още множество непреходни бисери, цитати и сентенции, от които е извезана всяка история в книгата.

Настоящото издание излиза с оригиналните илюстрации на Йордан Радичков, които са създадени специално за неговите сврачи истории.

В тях свраката не само ще се диви на човешката Библия. Тя се оказва очевидец на създаването на света, на падането на Икар, тя прелита през рая и напомня на човека за неговото детство и неговото минало. И не стига това, но бог се обръща към нея за съвет как да създаде човека. Със своя сврачи акъл свраката ще покаже на бог своето гнездо и по тоя модел ще бъде създаден човекът:

„Наистина стана по мой образ и мое подобие, но като го гледам как е рошав, заприличва ми донякъде в главата на свраче гнездо. Дори аз, неговият сътворител, не зная в бъдеще какво ще се мъти в туй гнездо!“

Книгата  ще бъде представена от Радослав Чичев, a за изложбата ще говори Антон Стайков. Оформлението на книгата е дело на художника София Попйорданова.

Премиерата на постановката „Януари“ ще се състои на 13 януари в Хасково, а на 27 януари в София ще бъде представена изложбата с илюстрации, заедно с книгата „Хора и свраки“. Изложбата ще може да бъде разгледана до 4 февруари.

Очаква ни нова среща с филмовите сценарии на Йордан Радичков и неговия път в киното

На 29-и ноември почитателите на творчеството на Йордан Радичков ще могат да преоткрият филмовите сценарии на автора, превърнали се във важна част от историята на българското кино.

От 18:30 часа в столичното кино „Одеон“ ще бъде представен десети том от събраните съчинения на Йордан Радичков. В него са събрани текстовете от първите му опити в киното, заедно с някои от най-добре познатите истории, които заживяват на големия екран.

Представянето ще бъде съпъствано от безплатна прожекция на филма „Горещо пладне“ на режисьора Зако Хеския.  За тома ще говори съставителя на събраните съчинения на Йордан Радичков проф. Инна Пелева.

Сред текстовете читателите ще открият един неизвестен на широката публика сценарий, озаглавен „Без име“, който никога не е екранизиран. Историята разказва за съдбата на едно подхвърлено дете в столичен жилищен блок.

Заедно с него томът представя и добре познатите сценарии на „Горещо пладне“, „Всички и никой“ и „Последно лято“.

Пътят на Йордан Радичков в киното всъщност започва с първите му опити с късометражни ленти. Сред тях се нареждат късите филми „Есен“, „Айде да бичиме пънове“ и други заглавия, чиито сценарии са изгубени.

Според проф. Инна Пелева, която е съставител на томовете събрани съчинения, късите филми на Радичков е възможно никога да не са били разписвани, а само маркирани и създавани в следствие на разговор между автора и режисьорите.

Първият филм по Йордан Радичков, който прави голямо впечатление на публиката е лентата „Горещо пладне“ на Зако Хеския.

Той се оказва пълнометражният дебют както за автора, така и за режисьора. Филмът е един от първите в историята на българското кино изцяло заснет извън студията на Бояна.

С историята за човещината, която може да спре за миг целия свят в името на едно дете, филмът е забелязан и на филмовия фестивал в Кан през 1965 година. „Горещо пладне“ се превръща в едно от първите български предложения на престижния форум.

Филмът не печели награда, но следват отзивите: „“Горещо пладне“ е бил един от най-сигурните кандидати за награда в първите дни на кинофестивала в Кан и е предизвикал най-много спорове сред кинокритицте и журналистите“. (Николов, К. Наскоро по екраните – „Горещо пладне“.)

След успеха на „Горещо пладне“ все повече режисьори се престрашават да посегнат към текстовете на Йордан Радичков. До този момент, а и до наши дни, продължава да се обръща внимание на невъзможността текстовете на автората да бъдат екранизирани.

Въпреки това българските режисьори приемат като предизвикателството поетичния език и комплексните истории на автора, за да пресъздадат неговия свят на големия екран.

През 1967 година Бинка Желязкова с оператора Емил Вагенщайн и историята за един баражен балон поемат по пътя, по който ще оставят своята следа в историята на българското кино.

„Привързаният балон“ със сигурност се счита за най-важния филм по сценарий на Йордан Радичков и се превръща в една от емблематичните ленти в българското кино.

Филмът, с участието на някои от най-големите звезди на българското кино и театър, сред които Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Парцалев и Стоянка Мутафова, получава едва няколко прожекции и е забранен.

Въпреки това представители на филмови разпространители успяват да видят филма и сключват договор за прожектирането му на територията на САЩ и Канада. Българската държава бърза да анулира сделката като поема неустойките по договора. Цензурата е категорична – този филм няма да види бял свят.

След 1989 година „Привързаният балон“ заживява своя втори живот и се утвърждава като големия филм по Йордан Радичков. Между разговорите и забраните обаче сценарият на филма остава завинаги изгубен като не присъства в нито един държавен архив, нито в личния архив на автора.

Макар балонът да не полетява, след неговото заснемане Радичков продължава да се радва на интерес от страна на режисьорите. Христо Христов заснема една от най-обичаните от самия актьор роли на Григор Вачков във филма „Последно лято“, който ще разкаже за потопеното село на Йордан Радичков и неговия герой Иван Ефрейторов.

Критиката приема филма с множество хвалби „странен, оригинален и силен български филм, който руши напластаняваните предубеждения за това, че съвременният живот … е лишен от величавия драматизъм на предишните епохи … неочакван филм, експериментиращ нови форми на киноизказа … многопластова притча… магнетично въздействие … талантливо произведение“

Сам, Григор Вачков споделя „Много бих искал след няколко меса прякорът Митко Бомбата, който го имам от няколко години, да се замени с Ефрейторов, името на героя ми от „Последно лято“.

По време на снимките на „Последно лято“ се доизгражда и силното приятелство между актьора и Радичков, който след това ще напише и своята „Лазарица“ с идеята Вачков да вземе главната роля.

През 1975 година се появява и последният филм със сценарист Йордан Радичков. „Всички и никой“ ще е дебюта в киното на театралния режисьор Крикор Азарян.

През годините излизат още опити върху творчеството на Йордан Радичков. В превода на езика на киното се вклюват още режисьори, които обаче разчитат на своя прочит и пренаписване на Радичков свят.

Така се появяват филмите „Хляб“, „Барутен буквар“, „Веществено доказателство“ и „Козелът“, които обаче не носят името на Радичков като сценарист.

Към днешна дата филмите по творчеството на Радичков са смятани за класика в българското кино.

Десети том от събраните съчинения на Йордан Радичков ще бъде представен на 29-и ноември от 18:30 часа в кино „Одеон“ с безплатна прожекция на филма „Горещо пладне“ с подкрепата на Българска национална филмотека.

Празнуваме 90 години от рождението на Йордан Радичков с единствено представление на постановката „Суматох“

На 30-и октомври от 19 часа на театралната сцена на Столична библиотека най-обичаното представление на Йордан Радичков ще бъде представено пред гости и жители на столицата по повод 90 години от рождението на автора. Специално за софийската публика ще пристигне самодейната трупа от село Антон, която ще представи своята интерпретация на пиесата „Суматоха“.

Самодейците от село Антон се сформират като трупа преди две години и посягат към текста на Радичков, за да се упражняват. За трупата е трудно да намери подходящ театрален текст поради мнозинството от актриси пред актьори.

Въпреки това самодейците припознават текста като свой и обикват героите на Радичков. Не след дълго смело посягат към пушките, мустаците и гамашите на героите, за да пресъздадат Радичковата „Суматоха“ с особения поглед и любовта към театралното изкуство на самойдеците.

„Суматоха“ на трупата от село Антон се радва на местен успех и съставът представя своята постановка в Антон, Пирдоп, Челопеч и Мирково, където представлението се играе с благотворителна кауза.

Движеща сила зад трупата е младият актьор Иван Николов („Това не е Хамлет“), който е родом от село Антон и почитател на творчеството на Йордан Радичков.

„Нова библия“, първият вариант на пиесата „Суматоха“, е първият опит на Йордан Радичков за сцена, когато през 1966 година авторът е въведен в театъра от режисьора Методи Андонов. Построена върху разказа „Суматоха“ от сборника „Водолей“, пиесата се заиграва с притчата за лисицата, която се преструва на умряла, за да достигне своята кулминация в един от най-интересните метафорични образи в българския театър – този на суматохата.

В годините след „Нова библия“ Радичков продължава своята работа върху останалите пиеси като скоро след това се появява и финалния вариант на „Суматоха“.

Една от най-любопитните истории за живота на пиесите на Радичков отвъд граница идва от Прага. Скоро след завършването на финалния вариант на „Суматоха“, пиесата попада на сцената на пражкия театър веднага след събитията от 1968 година. Суматохата в пиесата е представена със зловещите звуци на танковите вериги, а постановката веднага след това е свалена от сцената.

 

Формалната дата на раждане на автора е 24 октомври, когато ще се навършат 90 години от неговото рождение. По случай кръглата годишнина самодейците от село Антон ще изиграят своята „Суматоха“ на 30 октомври от 19 часа на театралната сцена на Столична библиотека с вход свободен.

Актьроите от самодейната трупа на село Антон са Донка Николова, Цвятко Лубев, Елена Лумбева, Марина Стефанова, Янка Йорданова, Цветанка Маджарова, Цветан Петров, Петър Маринов, Николай Масларски, Лилия Масларски, Станислава Тетевенска

 

Ноев ковчег – предстои нове среща с кулминацията в творчеството на Йордан Радичков

На 25-и септември най-ключовата книга от библиографията на Йордан Радичков ще получи заслужено внимание от гости и жители на столицата. От 18:30 часа в изложбената зала на Столична библиотеката на площад „Славейков“  ще бъде представен романът на автора „Ноев ковчег“, утвърдил се като безспорна кулминация в неговото творчество. Новото издание е по повод 90 години от рождението на Йордан Радичков.

За книгата ще говори проф. Маргарита Младенова, която не е чужда на произведенията  на Радичков. Освен че през творческия си път като режисьор е работила съвместно с автора, в края на миналата година тя представи и своя прочит върху фрагменти от творчеството му, събрани в спектакъла „Луда трева“.

Представянето на „Ноев ковчег“ ще бъде придружено от изложба с илюстрации по текстовете от книгата.  Рисунките са дело на Ива Димитрова, която вече има задълбочен артистичен поглед върху творчеството на автора, благодарение на труда си по кориците на Радичковия сборник с разкази „Свирепо настроение“ и неговия роман „Прашка“.

„И тъй, нагърбвам се със задачата да продължа по-нататък, като започна отново да сковавам бедния плавателен съд и лека-полека да пълня трюма му. Нямам никакви шансове за успех, но при всеки случай си казвам окуражително : „Хайде, удавнико, на добър час!“

Все пак е по-добре да се удавим в океана, отколкото да се удавим на сушата!“

С тези встъпителни думи на „Ноев ковчег“ от 1987 година Йордан Радичков кани читателя на едно изключително литературно пътешествие в дебрите на вселената и човешката душа.

В своя „беден плавателен съд“ писателят приютява всичко, което вдъхновява и тревожи неговата душа, за да може то да оцелее след потопа на битието.

Там читателят ще намери изключителните истории за един спешен щъркел, за дявола, който обича да се преправя на папуняк, за едно черно куче, което се появява като мираж, за Мао Дзъдун, който плаче пред собствения си портрет, както и единствената история в творчеството на Йордан Радичков, разказваща за една твърде неизвестна легенда около залавянето на Васил Левски, а и за много други малки и големи герои, които съставляват цялото сътворение.

С това огромно разнобразие на образи Радичков строи своя Ноев ковчег и успява да разшири дефиницията на онова, което формално до този момент бива приемано като роман. Макар смутена от липсата на главен герой, литературната критика  не пести похвалите си за книгата, въпреки своята несигурност относно жанровото определение на творбата и причисляването ѝ в съответната категория.

След излизането си “Ноев ковчег“ е определена като голямата книга на Йордан Радичков.

И това не е чудно. „Ноев ковчег“ поразява читателя с изключително красивия език, многопластовите истории и тяхната дълбочина, както и особената и всепрощаваща любов към човека и неговия живот.

Като че ли целият творчески път на Йордан Радичков е бил предопределен, за да стигне до своята кулминация в тази несравнима с нищо, писано в българската и световна литература, книга.

Представянето на „Ноев ковчег“ ще се състои на 25-и септември от 18:30 часа в изложбената зала на Столична библиотека. Изложбата ще може да бъде разгледана до 30 септември.

Събрани съчинения Йордан Радичков на специална лятна цена!

Скъпи приятели, до края на месец август ще можете да поръчате всичките досега издадени девет тома събрани съчинения на Йордан Радичков с голямо намаление!

Поръчка

Вместо пълната цена от 225 лева за всичките девет тома, ще можете да се сдобиете с всички разкази, новели, романи, детски книги, пътеписи и пиеси на Радичков за 150 лева!

От първи до девети том ще намерите хронологически подредени всичките му сборници с разкази, както и някои малко известни произведения, неговите новели, трите му романа, сред които е и „Прашка“, трите му детски книги, сред които историите за врабчета, жаби и още нещо, двата му пътеписа – включително „Неосветените дворове“ и вечните пиеси на автора с някои малко известни текстове като нецензурираната версия на „Образ и подобие“.

Можете да се възползвате от намалението до 31 август включително.

Благодарим ви, че сте с нас!

Необходим е за доставка чрез куриер.
Въведете бройка, ако желаете повече от една.
Моля, въведете коректен адрес за доставка! Ако желаете доставка до офис на Speedy - моля, посочете неговия адрес.
Ако изрично не заявите фактура ще получите само касова бележка.
Моля, попълнете данни ако ви е необходима фактура.
Използвайте това поле за уточнения или бележки по поръчката!
Моля, прочетете Общите условия за пазаруване и дайте своето съгласие

„Неосветените дворове“ и Сибирски тетрадки с безплатна доставка!

Преоткрийте Сибир с изключителния пътепис на Йордан Радичков „Неосветените дворове“ и записките от пътуването му през 1963 година „Сибирски тетрадки“.

Можете да поръчате двете заглавия на цената от 30 лева с безплатна доставка до офис на куриер до 16 април включително.

Необходим е за доставка чрез куриер.
Въведете бройка, ако желаете повече от една.
Моля, въведете коректен адрес за доставка! Ако желаете доставка до офис на Speedy - моля, посочете неговия адрес.
Ако изрично не заявите фактура ще получите само касова бележка.
Моля, попълнете данни ако ви е необходима фактура.
Използвайте това поле за уточнения или бележки по поръчката!
Моля, прочетете Общите условия за пазаруване и дайте своето съгласие