Колекция Булгаков съдържа четири заглавия на руския майстор „Записките на младия лекар“, „Дяволиада“, „Животът на господин дьо Молиер“ и „Театрален роман“

Преди световния литературен шедьовър „Майстора и Маргарита“, Михаил Булгаков пише множество разкази и фейлетони. Сред тях се откроява цикълът „Записки на младия лекар“.

Историите, писани между 1925 и 1926 година са вдъхновени от истински случаи в кариерата на писателя, който сам практикува лекарската професия. Разказите пренасят читателя в отдалечена провинция в Русия, в Муриевската болница, където веднага след завършването на университета постъпва героят на Булгаков – млад и неопитен лекар на 23 години. Без практика и с голяма доза униние, младият лекар приема своето назначение, което го сблъсква с изключителни и тежки случаи, в които той трябва да се пребори със собствената си несигурност и да поведе битка за живота и здравето на своите пациенти.

Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е „Воланд“ от шедьовъра му „Майстора и Маргарита“, пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора.

„Дяволиада“ събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 – 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия.

Текстът „Дяволиада“ разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се опитва да открие новоназначения директор, отговорен за уволнението. Пътешествието из лабиринта на съветската бюрокрация обаче става все по-сюреалистично, за да достигне до усещането за кошмар.

„Кучешко сърце“ е историята на нищо неподозиращото бездомно куче Буби, което попада в ръцете на проф. Преображенски, за да се превърне в човек. Макар действията му да започват да тревожат професора, новоименуваният човек Полиграф Полиграфович Бубев е радостно приет от новия съветски строй.

„Фаталните яйца“ разказва за гениалният, но ексцентричен зоолог Персиков. Той открива удивителен лъч, който увеличава размера и репродуктивната скорост на живите организми. В същото време мистериозна чума унищожава всички кокошки в съветските републики.

В „Театрален роман“ Сергей Максудов е на път да се самоубие. Бленуваната литературна кариера не се е случила. Успехът не му се е усмихнал. Преди да натисне спусъка, в квартирата му се появява спасение – Независимият театър иска да представи на сцената си неуспешния му роман. Окрилен от тази възможност, Максудов се гмурва зад кулисите на театралния живот, за да открие нещо още по-ужасяващо.

В последния си роман, който е публикуван след смъртта му, авторът на Майстора и Маргарита Михаил Булгаков проследява несгодите на своя герой. Те твърде ясно напомнят за биографията на Булгаков, който също се сблъсква с жестоката реалност на театралните среди по време на своя житейски път и си спечелва враг в лицето на световно известният Константин Станиславски.

Максудов е въвлечен в реалността на тогавашния театър, пропит от интриги, завист и съветската цензура, която дебне зад завесите на сцената. Хаосът и неразборията зад сцената напомнят за абсурда на съветската реалност.

Написана през 1932 година, книгата на Михаил Булгаков “Животът на господин дьо Молиер” е публикава повече от 20 години след смъртта на писателя.

Авторът на “Майстора и Маргарита” разказва за живота на френския драматург Молиер като успява да надскочи чисто биографичния разказ и да го превърне в пълнокръвна художествена литература.

Молиер започва своя път, изправен пред множество несполуки, за да достигне до върховете на театралното изкуство, съпровождано от множество политически и социални противоречия. Една от причините Булгаков да посегне към живота на французина е чувството му за съпричаност към трънливия творчески път на Молиер.