„От живеещите в блатото най-напред и по достойнство се нарежда жабата.
Подир жабата се нареждат поповите лъжички.
Подир поповите лъжички следват най-малките обитатели – водните бълхи.
Подир водните бълхи идва водомерката. Тя е в такова постоянно движение, че човек не може да каже със сигурност – спи ли нощем, или не спи. Пък и самата водомерка на въпроса спи ли, или не – отговаря: „Знам ли!“. Тя все тича по водата, стрелка се, дебне, спира, най-неочаквано подскача, после пак тича и макар че по цял ден тича по водата, краката й са винаги сухи. Как го прави този номер, не знам!
Тя самата, разбира се, знае, но не казва.“
Из книгата