Идилично сватбено пътешествие на будапещенска двойка в Италия. Младоженецът Михай ненадейно се превръща в беглец от съпругата си Ержи, от примката на зрелостта по дирите на спомена за младостта. В стремежа си към друг избор в живота се сблъсква с философски предизвикателства. Влечението към смъртта от младежка игра се превръща в съдбовно преживяване. Балансира го чувството за хумор и самоирония във великолепното представление на културната и духовната история на Италия.

Романът Пътешественик и лунна светлина (1937) е признат за модернистичен шедьовър и за най-важното произведение на Антал Серб (р. 1901), придобил голяма писателска слава, Високо оценяван и като историк на унгарската и световната литература. Завършва живота си трагично. През 1943 г. е изпратен в трудов лагер, а в началото на 1945 г. е пребит до смърт и погребан в общ гроб. Романите на Антал Серб са сред най-добрите произведения на второто поколение на литературното движение Нюгат.

„Вероятно защото бяхме толкова интимни, че не можехме да флиртуваме и не можехме да се влюбим един в друг. За любовта е необходимо разстояние, за да могат чрез него влюбените да се доближат. Доближаването, разбира се, е само илюзорно, защото любовта в същността си отдалечава. Любовта е полярност – двата полюса на света с противоположни заряди на двамата влюбени.“
Из книгата