Колекция „Унгарска литература“ събира в себе си книгите „Свещите изгарят докрай“, „Безсъдбовност“, „Пътешественик и лунна светлина“

„Свещите изгарят докрай“, Шандор Мараи

В скрит от хорските очи замък в подножието на Карпатите двама мъже сядат да вечерят заедно. Те не са се виждали от 40 години. Единият е чакал другият да пристигне – генерал Хенрик е очаквал своя някогашен най-близък приятел Конрад. През следващите часове двамата ще преминат през своите животи, за да възкръсне спомена за дните от тяхното детство, юношество и обучението във Военната академия, изчезването на Конрад и спомена за отдавна починала съпруга на генерала.

Публикуван през 1942 година, десетилетия по-късно преоткрит, за да получи международно признание, този напрегнат и изящно структуриран роман на унгарския майстор Шандор Мараи разказва по несравним начин за разпадащата се империя и последните ѝ наследници.

Безсъдбовност, Имре Кертес

Безсъдбовност е най-известният роман на унгарския писател Имре Кертес. Първата книга от неговата трилогия за Холокоста е наградена с Нобеловата награда за литература през 2002 година. За първи път е публикувана през 1975 година в Унгария след като е била забранена от комунистическия режим в страната.

Историята разказва за преживяванията на едно подрастващо момче, което един ден е натоварено на влак за Аушвиц. С пълна отчужденост то наблюдава живота около себе си, ужасите на лагерите и постепенната душевна деградация в света.

Пътешественик и лунна светлина, Антал Серб

Идилично сватбено пътешествие на будапещенска двойка в Италия. Младоженецът Михай ненадейно се превръща в беглец от съпругата си Ержи, от примката на зрелостта по дирите на спомена за младостта. В стремежа си към друг избор в живота се сблъсква с философски предизвикателства. Влечението към смъртта от младежка игра се превръща в съдбовно преживяване. Балансира го чувството за хумор и самоирония във великолепното представление на културната и духовната история на Италия.

Романът Пътешественик и лунна светлина (1937) е признат за модернистичен шедьовър и за най-важното произведение на Антал Серб (р. 1901), придобил голяма писателска слава, Високо оценяван и като историк на унгарската и световната литература. Завършва живота си трагично. През 1943 г. е изпратен в трудов лагер, а в началото на 1945 г. е пребит до смърт и погребан в общ гроб. Романите на Антал Серб са сред най-добрите произведения на второто поколение на литературното движение Нюгат.